Кафене ‘’Te Amo’’

Огледах кафенето и вътре всички момичета гледаха ядящия Сет и се разтапяха по него. Засмях се и той ме погледна въпросително:
-Както казах, всички те зяпат, а един иска да те попита нещо но се страхува. - вдигнах рамене:
-Не съм виновна, мислите им нахлуват в главата ми, а и повярвай не искаш да чуваш какво си мислят. - засмях се и погледнах Сет, който беше изцапан с шоколад:
-Изцапан си. - протегнах се леко за да го избърша, когато изведнъж спрях:
-Ъмм.. може ли, все пак не искам да остана без ръка.

-Да...няма проблем!-засмях се аз и я оставих да ме избърше,като малко бебе.Забавих малко темпото на ядене,за да на изгледам като свиня след диета...
-Кой,какво...неразбрах,какво иска да ме пита?-засмях се аз и отхапах от палачинката,която беше наистина много вусна.Това са най-вкусните палачинки,които съм ял на заведение,но все пак е друго да си ги приготвя сам...
-Мисля,че всички мъже тук си мислят същото за вас!Апетитни хапки сте!-засмях се аз и намигнах на двете вампирки срещу мен...

Засмях се на определението му, и затворих очи:
-Момент, да потъря отново. - концентрирах се, второто проникване в главата беше по-трудно, най-накрая намерих момчето което търсех, отворих очи и го огледах - беше един от сервитьорите, щом видя че го гледам и той започна да ме гледа. Беше по-лесен отколкото си мислех, обърнах се към Сет, който ме гледаше хем странно, хем любопитно и отговорих:
-Първо иска да те попита как поддържаш тялото си, смята че е страхотно. И ами второто е малко по-лично. - Сет ме погледна настоятелно:
-Пита се как си забил, две момичета наведнъж. - засмях се отново и пак погледнах момчето, което обслужваше някаква маса...

Аз се засмях на казаното от момичето и изядох палачинките,след кратка пауза казах:
-Ами...едва ли ще получи отговорите,които му трябват-засмях се аз и погледнах момичето.Тя спомена,че сервитьора си мисли,че съм ги забил...интересно...
-А...аз забих ли ви?-казах шеговитео и се засмях отново...Една сервитьорка дойде и взе чинията ми,като се усмихна мило,аз платих изяденото и оставих голям бъкшиш за да си купи нещо.Беше симпатична...

Усмихнах се на Сет, докато сервитьорката заминаваше:
-Щедро. А относно въпроса ти, за Хана не знам, но мен не може да ме забиеш ей така. - усмихнах му се отново и го погледнах предизвикателно. Ако поискаше да ме забие, можеше да го направи с едно мигване на окото, познавах този тип мъже ... и вампири, всички бяха еднакви. Все пак всички въздишаха по тях, усмихнах се отново и сложих ръце на масата.

Аз се засмях и се облегнах на облегалката,като погледнах Ариа.Тя обсяни,че е по-трудна от другите момичета и вампирки,аз се усмихнах и казах:
-Така и трябва...лесните жени,не са интересни-засмях се отново и се разплух на диванчето.Изглеждах всеедно съм си у нас.През стъкления прозорец хората вървяха по улицата и някой мъже се захласваха по двете момичета на масата,един даже се спъна и падна..
-Как може,как не ви е срам,вижте красотата ви причинява болка на хората-трябваше да прозвучи сериозно,но неиздържах и избухнах в смях...

-Не е ли това смисъла на красотата? - повдигнах леко едната си вежда.Погледнах падналия и му се усмихнах невинно:
-А и всичко хубаво е зло. - вдигнах невинно рамене и отметнах леко косата си. Забелязах че един сервитьор ме гледа и кимнах с глава в негова посока:
-Не искаш да знаеш какво си мисли. - усмихнах се и погледнах едни момичета които стояха през една маса:
-А те ме гледат злобно, сякаш съм им взела сладкиша, и май искат да ме набият. - засмях се и върнах поглед на Сет:
-Твоят хубост също ще причини болка само че на мен. - направих се че ме е страх и се засмях...

-Каква болка,пък точно на теб!-засмях се аз и се огледах.Момичетата ме погледнаха и аз им се усмихнах,като кимнах леко.Представям си за какво си мислиха в момента...При мисълта се засмях..
-Не всичко красиво е зло...а и карасотата е относително нещо-казах аз и отново се загледах през прозореца.Трефикът беше голям и хората все бързаха за някъде,те си нямат представа за вечността,нямат си предтсава какво е да живееш вечно,погубват краткия си живот...за глупости.Разбрах това,чак след като бях наказан да живея вечено...

-Зависи как се възриема. Примерно розата и бодлите й, тя е като нас вампири и красота. Същото е. - вдигнах леко рамене и проследих погледа му. Явно минувачите му бяха доста интересни, подсмихнах се и затворих очи. Хана ме сръга в ребрата да не се опитвам да чета мислите му, но нямах това намерение, просто исках да си почина от всички мисли които се всмукваха в главата ми. Отворих очи и видях че Сет ме гледа:
-Спокойно, не ти четях мислите, а и мисля че би усетил ако беше така. - смигнах му и се облегах на стола си.

-Розата...красива,но бодлива,не бива да си играеш с нея...-казах аз гледайки в една точка...Бях се задълбочил в размисли над казаното от Ариа...
-Същото е и с огъня...толкова искрящ и красив,толкова хипностизиращ...иска ти се да го докоснеш,но когато си до него,тъкмо да го докоснеш и парещата болка се разпространява по ръката ти,ако болката не те спре и се доближиш още,целувката на огъня...ще те довърши...ще заспиш вечния си сън в топлата му прегръдка-казах аз и продължих да глдам в една точка,като хипнотизиран...

Кимнах:
-Така е, объня наистина е красив И опасен. Затова вече не си играя с него. - засмях се и се замислих над думите му, звучеше като писател. А може би е бил писател, сдържах се да не попитам:
-Думите ти са красиви, но стига сме обяснявали колко опасна е красотата. Нека сменим темата? Или, каквото предложиш. - засмях се и го погледнах.

Аз отново се загледах през прозореца,но този път не в хората а в небето.Погледът ми скяш се изгуби в огромните и величествени небеса.Облаците изглеждаха,като най-ралични фигури,които изплуваха в съзнанието ми...
-Искате ли да се поразходим,няма значение къде...вие решавате,ако искате де?-предложих аз и погледнах въпросително двете момичета

С Хана кимнахме и станахме, протегнах се леко, защото се бях схванала от седене и погледнах Сет, който чакаше да предложим нещо. Замислих се и попитах:
-Реката или гората? - Сет се усмихна:
-Реката.
-Ок, значи отиваме на реката. - засмях се и се обърнах към сервитьорчето с номера, помахах му леко за чао и му се усмихнах мило. Тримата излязохме от кафенето и се запътихме към реката...