Кафене ‘’Te Amo’’

С Ариа решихме да походим пеша до най-близката закусвалня. Обещах и да я черпя, задето й бях извадила нервите на водопада.
След около петнадесетина минути стигнахме до едно заведение. Седнахме да хапнем. Аз си поръчах салата, а сестра ми бургер.
-Кога прекъсна заленчуковата си диета? - казах аз, с намерението да я подразня.

Погледнах Хана с презрение:
-Когато ти спря да - наведох се към нея за да не ни чуе някой - пиеш човешка кръв. - усмихнах се победоносно и отхапах от бургера, вярно че нямаше вкус поне за някой като мен, но ми липсваше и ми се ядеше нещо нормално. Сервитьора дойде отново:
-Нещо за пиене, дами? - усмихнах му се мило:
-Кафе, а за тази до мен нищо, тя не заслужава. - сервитьора се засмя и леко изчерви, усмихнах му се отново и реших да бъда по-мила към Хана. Погледнах я въпросително и тя преглътна:
-Същото.
-Значи две кафета? - кимнах и сервитьора се отдалечи, като се обърна на няколко пъти за да види дали го гледам, боже колко лесни за четене бяха мислите му. Разтърсих глава и погледнах Хана която ме гледаше лошо:
-Спри да флиртуваш с хората, намери си някой с твоя калибър. - засмях се:
-И това го казва госпожица Флирт. - двете се засмяхме и продължихме да се храним в мълчание. Скоро сервитьора дойде да ни остави кафетата и сметката, на която беше изписан номера му, леко изчервен се отдалечи и двете с Хана се засмяхме и казахме в един глас:
-Хора, какво да ги правиш...

Реших да се поразходя Айрис.Вървях по уличките и се озовах пред едно кафене.Раших да вляза и да пия едно кафе.Отворих вратата и пристъпих напред.Огледах се.Вътре нямаше много хора,две момичета и още 3-4 заети маси.Седнах до прозореца и сервитьорката дойде.Аз си поръчах едно кафе и минерална вода.Загледах се през прозореца.Беше доста оживено.Тук ми харесваше.Заведението беше обзаведено добре,не беше много голямо,но за сметка на това,бе много "уютно" и обастановката беше приятна.Погледнах отново през прозореца,а след това хвърлих един поглед на момичетата зад мен,които бяха доста симпатични...Поръчката ми дойде,аз благодарих и отпих жадно от водата...

Хана започна да говори нещо, когато вратата на кафенето се отвори. Вътре влезе млад, симпатичен мъж. Седна на маса до прозореца и си поръча вода. Хана явно забеляза, че не я слушам и размаха ръце пред лицето ми:
-Ариа, слушаш ли ме въобще? - направих знак на Хана да замълчи:
-Мисля че е ... като нас. - отместих поглед от мъжа и го върнах на сестра си, кимнах й в знак да ме последва. Станах от масата и се приближих до мъжа, усмихнах му се приветливо:
-Здравей, ъм.. аз съм Ариа, а това е сестра ми Хана, приятно ми е. - мъжът откъсна поглед от хората на улицата и ме погледна.

Бях се загледал в хората и мислите ми се рееха някъде из облаците.Естествено отстрани изглеждах,като пълен хахо.След малко някой дойде до масата ми и ме заговори.Аз бързо се върнах на земята и отвърнах поглед от хората на улицата.Беше едно от момичетата на съседната маса.Представи се.Казваше се Ариа,а момичето до нея Хана,бяха сестри...
-Ъъъ...здравей!Аз съм Сет и на мен ми е приятно-погледнах ги и двете и се усмихнах.
-Заповядайте,седнете!-поканих ги да седнат на моята маса...

Мъжът, или вече Сет ни покани да седнем при него.
-Мерси. - двете с Хана седнахме на масичката и се спогледахме. Сет стоеше срещу нас и ни се усмихваше. Понеже мълчанието беше неловко реших да започна някакъв разговор, и подхванах първото което ми дойде на ума:
-Нов ли си в града? - усмихнах му се и зачаках отговора му.

Момичетата седнаха срещу мен и доста време мълчахме.Аз отпих от кафето си,което вече беше изстинало,но пак беше хубаво.След малко Ариа,ме попита:
-Нов ли си в града?-аз се усмихнах и казах:
-АМи сравнително да,не се задържам много на едно място!-усмихнах се аз.Отговора трябваше да звучи така:
-Ами да,от 300 години се мъкна напред-назад,защото немога да си намеря място,където да не ме гонят с колове!-помислих си аз и се засмях...Изглеждаше страннно...

"Ами да,от 300 години се мъкна напред-назад,защото немога да си намеря място,където да не ме гонят с колове!" мислите на Сет нахлуха в главата ми, мразех когато се случва така, но пък думите му бяха забавни. Засмях се леко. Сет ме погледна въпросително, затова реших да обясня, все пак бяхме от така да се каже - един вид:
-Ами... добре... първо съжалявам и второ и ние сме като теб. - погледнах притеснено, не знаех нищо за него, и не обичах да се разкриваме веднага, но нямаше начин да не му призная...

Усетих,че тя започна да чете мислите ми.Оставих я да види някои неща,а после изведнъж картините,които изплуваха в главата и' се счупиха,като стъкло.Илюзиите,могат да направят всичко...
-Стига!-казах аз тихо и се усмихнах.Момичето каза,че и те са вампири и аз се усмихнах отново.
-Знаех си!-погледнах момичетата и попитах:
-В кой клан сте,ако вобще сте?

Вдигнах ръце в знак на поражение. Сет попита в кой клан сме и аз отговорих:
-Асмодеос, ние сме едни от новите попълнения. - усмихнах му се, от опит знаех че вампири от неговия тип принципно бяха сами, но от любопитство реших да попитам:
-Ами ти? Макар че, не ми изглеждаш от типа които се присъединяват към кланове - повдигнах вежда и се облегнах на стола си.

Ариа отговори,че са се присъединили към Асмодес,усмихнах се и я погледнах...
-Ами ти? Макар че, не ми изглеждаш от типа които се присъединяват към кланове-попита тя и заключи,че споредн нея,не съм от типа,които се присъединяват в кланове
-Е,ще те разочаровам...сбъркала си,аз съм от Инферно-засмях се отново и попитах:
-От кога сте тук?Предо къде живеехте?

-По дяволите днес не ми върви да отгатвам. - тримата се засмяхме и отговорих на следващия му въпрос - от кога сме тук:
-Ами има-няма седмица. Преди да дойдем тук се отбихме до Италия. Прекарахме няколко месеца в Рим, но някои хора щяха да ни разкрият. - погледнах Хана, която сви рамене:
-Не бях виновна, че той знаеше твърде много за всички ни. - завъртях очи.
-Хмм, не обичам да оставам длъжна, така че, същия въпрос. - засмях се и погледнах през прозореца.

Момичетата обясниха,че са тук от една седмица,а преди това са се отбили в Италия,но замалко да ги разкрият.Аз се засмях и ги погледнах.Тогава Ария каза:
--Хмм, не обичам да оставам длъжна, така че, същия въпрос.-въздъхнах и отговорих:
-Ами...и аз съм тук от няколко дни,преди това съм бил на много места,както казах не се задържам много на едно място,но тук ми харесва и смятам да останаза по-дълго.Иначе съм от Франция...-след като,разказах всичко това отпих от кафето си и отново погледнах през големия прозорец...

Двамата с Ария си говориха за кой от къде е, когато Сет каза че е от Франция:
-Хъм, обичам Франция, за жалост с Ариа нямахме възможност да отидем там. - сведох жално поглед след което погледнах Ариа леко ядосано, тя завъртя очи и сви рамене, след което заза:
-Трябваше да се махнем бързо от Италиа, а Франция не беше най-добрия вариант за престой - Сет се засмя на чисто сестринските ни отношения и отмести поглед от прозореца...

Огледах кафенето за пореден път след което попитах Сет:
-Е, каква е историята ти? - усмихнах му се плахо:
-Имаш ли братя или сестри? - въпросите ми може би бяха твърде лични, но ако не попитах аз Хана нямаше и да се сети. Опитвах да държа мислите му настрана от главата си, освен че беше неприятно да чета мисли беше и нетактично, затова вложих всичките си усилия да не "надниквам". Прекарах ръка през косата си и погледнах мъжа срещу нас.

-Ами роден съм в благородно семейство във Франция,имам брат и сестра.Баща ни беше ужасен,майка ни го уби,заживяхме щастливо,но и мама умря,мен ме отвлякоха и ме превърнаха във вампир.Оттогава се скитам по света,не съм виждал роднините си отдавна и така-отговорих на въпроса и изпих кафето си...Поисках сметката за да платя,че после да не се занимавам...Келнера донесе касовата бележка и аз платих,като го отпратих...
-Е...каква е вашата история?-попитах момичетата и си налях още вода...

Сет плати сметката си и ни разказа историята си. Хм може би имахме нещо общо, освен че сме вампири. Усмихнах се и започнах да говоря:
-Ние също сме от заможно семейство, аз бях по-малката, а Хана по-голяма. Всичко беше перфектно, но една вечер с Хана излязохме и двама мъже ни отвлякоха. След като ни държаха като заложнички, ни превърнаха. Преди около 4-5 месеца, най-накрая ги намерихме и си отмъстихме. - сведох поглед към земята, онзи ден беше най-ужасния в живота ми и никога не бих искала да се повтори. Разтърсих глава за да премахна мислите си и погледнах Сет и му се усмихнах леко:
-Е явно имаме нещо общо. - вдигнах рамене и се облегнах на стола си.

Изслушах историята на момичетата.И те са били от богато семейство,и те са отвлечени,сякаш във всичко има някаква връзка,като замисъл...Пак мисля простотии...
-Е да имаме общо и то доста,но мисля че повечето вампири имаме много общи неща-усмихнах се и отпих от водата.
-Искате ли нещо за пиене,аз черпя!Може и за ядене,ако сте гладни разбира се!-усмихнах се на двете девойки и очаквах отговора им..

Усмихнах му се, беше мил че ни предложи да ни черпи:
-О, не мерси. Вече хапнахме ... и пийнахме.
-А някои взеха номера на сервитьора.
-ХАНА! Пък и не съм му го искала, той ми го даде сам. - вдигнах рамене и се засмях. Погледнах Сет, който също се подсмихваше:
-Ами ти, не омая ли някоя сервитьорка? - повдигнах хитро една вежда и му се усмихнах.

-Незнам...сигурно,вампирите винаги са привличали хората,толкова а глупави просто незнаят какво ги очаква...чак ги съжалявам-засмях се аз и погледнах момичето.Леко и' намигнах и констатирах:
-Сервитьорчето май много те харесва,а?-засмях се отново и сложих ръце на масата...
-Като си помисля,че и аз съм бил човек,се чудя дали и аз щях да бъда толкова наивно-глупав ,че да се хвана в клопката на вампирка...

Наистина, хората бяха лесни, засмях се и казах:
-Непременно. Всеки се хваща, няма изключения. - усмихнах му се:
-А и в моя защита не съм искала да се влюбва в мен, просто бях мила. Пък и не е мой тип. - махнах с ръка и се засмях. Но наистина не беше мой тип, а и не исках да го наранявам. Усмихнах се на Сет и сложих едната си ръка на масата, а с дръгата оправих леко косата си, понеже един кичур ме дразнеше:
-Е колко момичета се хванаха на въдичката ти днес? - погледнах го хитро и се засмях

-Хей,хей това ми е закуската...все още не съм се занимавал...-засмях се аз и погледнах момичето.Доядоха ми се палачинки,затова си поръчах.След малко дойдоха,но бяха доста,затова отново предложих на момичетата,ако искат да си вземат.Бяха топли,пухкави с много шоколад и плодове,точно както ги обичам...Потърках ръце и се захванах с нагъването.
-Много са вкусни,трябва да пробвате!-възкликнах аз и отново наврях палачинките в лицето на момичетата...

Бях се натъпкала, но при поредното предлагане на палачинките, които ухаеха невероятно, се съгласих да сивзема. Взех една палачинка, под предлог че с Хана ще си я разделим, както и направихме:
-Хубави са, но ако надебелея ти си виновен. - посочих с пръст Сет, който се засмя и отхапа още от една палачинка:
-Какво ли ще е когато стане вечер, щом още от сега те бройкат половината момичета в заведението. - поклатих глава и се разсмях.

Обедих момичетата да си вземат от палачинките и се усмихнах.Те си раделиха една и се обедиха,че са хубави...
-Няма да надебелееш,знаеш че вампирите винаги са...перфектни-засмях се аз и погледнах двете момичета,наистина бяха с идиални тела и красиви лица...
-Ами...незнам,често не обръщам вснимание,на тези които ме свалят...просто понякога ми омръзва...винаги едно и също-засмях се аз и преполових чинията с палачинките...