Сладкарница "Капри"

Бях паркирал пред сладкарницата с Харлито и ядях тирамису и пиех кафе.
Видях Хана да минава и я повиках...
Имах доста да и казвам... Неща, които бяха важни и за ме и за нея...

Докато минавах през площада, изведнъж чух името си. Обърнах се и видях Гари. Влязох при него в сладкарницата, защото изглеждаше, че има да ми казва нещо. Седнах на неговата маса.
-Здравей Сторм... Благодаря ти, че ме събуди тази сутрин, иначе щях все още да спя. Защо ме повика? -Попитах учудено Аз и го оставих да ми обясни.
-Добро утро госпожице! Кокво ще желаете? -Каза сервитьорът.
-Едно виенско кафе, моля! -Отвърнах аз. ...

-Здрасти красавице, прелестна си днес - казах аз и и се усмихнах.
На слушалките ми вървеше песента на Лимп Бизкит - behind blue eyes.
В очите ми напираха сълзи, защото не знаех как ще реагира Хана на това което имах да и кажа..
-Хана... предполагам, че вече си чула за ловеца на вампири в града нали ? Е аз съм този ловец на вампири, но търся вампири които Убиха или по точно ЗАКЛАХА като прасета семейството ми....
Последва тягостно мълчание в което си събирах мислите.
-Виж... Съжалявам, че не ти казах по рано, но сърце не ми даваше и моля те не искам нищо помежду ни да се променя... Искам да кажа, че искам да съм с теб Хана.
Последваха няколко секунди тишина в които Хана ме гледаше и накрая ме докосна по бузата а аз просто изплюх камъчето.....
- ОБИЧАМ ТЕ ! И искам да сме заедно... Обичам те. - след което я целунах и повиках сервитьора.
- Може ли сметката момче ?- попитах аз.
- Разбира се сър- каза то.
- Мисля че трябва да отидем някъде по не чак толкова населено- казах аз.

-Немога да повярвач, че не си човекът за който те мислех. Искам малко време за да го осъзная, а до тогава небих искала да те виждам. -Отвърнах гневно аз. Все още неможех да повярвам, че човекът, с когото излизам е ловец на вампири.
Гари стоеше срещу мен и ме гледаше по онзи странен начин.
-Ето парите за сметката. -Казах аз, като станах и оставих на масата парите за кафето. Когато излязох, незнаех накъде да поема, заради това се върнах обратно в замъка.

Телефона ми звънна и от там чух един ясен мъжки глас.
- Премахни Хана Хестън. Тя представлява заплаха за мисията ти.
- А ако не желая да го направя ?
- Тогава НИЕ ще я убием.
- Не можете да убивате някой който е ценен за друг.
- Църквата не, но Ловците могат.
*******************************
След това връзката прекъсна.
*******************************
-МАМКА МУ! - Изпсувах аз пред кафенето и разбих телефона си на парчета в паважа.
След което с 1 скок се озовах на мотора и отпраших първо към къщата на Хана.
След по малко от 2 минути бях там но там нямаше никой...
След което се усетих, че е чистокръвна и може да има замък.
Запътих се към най- близкия "Кървава Луна"

*******************************

Разстоянието се стопяваше бързо под бързо движещите се колела на мотора.
Изведнъж видях огромно количество дим в далечината и се уплаших, че може да е заради Хана.
Силите ми се удвоиха рязко, след което добавих от моята енергия в мотора и той се изстреля още по бързо.
По пътя си подминах 3, 4 пистови мотора които ме зяпаха с почуда но аз бях твърде вглъбен в това да не се случи нещо на Хана.