Тъга, скалъпена в рими

Тука ще пускам моите произведения.

Като за начало ще пусна последното ми стихотворение, завършено днеска. Надявам се да ви хареса.

Моя свят

Вървя в поле от рози черни
с душа болна и празна.
Бродя сред мъки безмерни
с една истина ужасна.

Чувствам се като тенекиена кутия празна.
Чувствам се като птица в клетка.
Чувствам как света се срива
и как бавно ме убива.

И бавно поглед свеждам
със огромна мъка на сърце.
Земята тъжно поглеждам
С обляно от сълзи лице

В моя свят на тъмнина,
в моя град на самота,
живея с болка и тъга,
до края на вечноста.

Браво..!..Много е хубаво ! :]

Много... благодаря. :oops:
РАдвам се, че оценявате опитите ми за нещно свястно...

Много е готино! Браво!

Много благодаря!

Много е готинооо!!!

Мъка

Бавно се ронят едно по едно
цветовете на розата черна.
Бавно посипват момиче едно,
от болка обвита безмерна.

Рана дълбока, рана ужасна,
рана раздираща нейното й сърце.
Мъка голяма, мъка безкрайна,
изписана на тъжното й лице.

Защо трябва вечно да е сама,
сред поле от смърт и цветя?
Защо всичко, което докосва
става на пепел и на прах?

Няма ли край таз орисия
чернееща живота й жежък?
Няма ли край таз чудесия,
превръщаща живота й тежък.

Много се радвам, че ги харесвате. Ето още едно.