Местенцето на Хана

Освен стая в замъка, Хана има и къща в света на смъртните. Къщата изглажда ето така:
Местенцето на Хана 32669300

Сега ще разгледаме къщата и отвътре. Нека да започнем с всекидневната:
Местенцето на Хана 18986641

Сега ще видите кухнята и трапезарията:
Местенцето на Хана 61860903

Вече сме на втория етаж. Тук се намират стаите за гости.
Стая за гости 1 и банята към нея :
Местенцето на Хана 071cw

Сая за гости 2 и банята към нея :
Местенцето на Хана 092yr

На третия етаж се намират стаята на Хана и банята `и:
Местенцето на Хана 57982009

От стаята на Хана се открива прекрасна гледка към градината и басейнът:
Местенцето на Хана 48770037

Двамата с Хана вървяхе към къщата `и. Докато ходехме, зада не ни е скучно всеки задаваше въпрос на другия. Това беше чудесна възможност да се опознаем един друг. За нея успях да разбера повече от необходимото. Разбрах, че е имала съпруг, който е загинал слад нападение от вампири. Разбрах също и, че тя е чистокръвна вампирка, а не е като мен - нечистокръвен вампир. Според мен `и е приятно в моята компания - си помислих Аз, докато Хана задаваше въпросът си.
- Ехо! Крис, чу ли ме какво те попитах?!
- Ам ... съжалявам. Би ли го повторила?
- ОК. Нов ли си в града, защото до сега не съм те виждала?
- Да, тук съм от няколко дни. - Казах Аз, като присвих раменете си и `и се усмихнах.
- Колко още остава до къщата ти?
- Не е много, почти стигнахме. - Каза Хана, след което ми се усмихна чаровно.
Незнам какво ми става. Мисля, че започвам да я харесвам. - Си помислих Аз. За да не си помисли нещо, се усмихнах и продължих с въпросите си.

-Ето, това е къщата ми. - Казах Аз и посочих съм бялата сграда вдясно от мен.
-Имаш прекрасно местенце тук в града. Колко време отне построяването и обзавеждането? - Попита ме Крис.
-Не много. - Казах Аз, след което се засмях.
-Е, Аз ще вляза да се преоблека. Идваш ли?!
-Амм ... да, добре. Идвам. - Отвърна Хейс.
Влязохме в къщата и го поканих да седне на канапето във всекидневната.
-Ще желаеш ли нещо за пиене? Сода, вода или нещо друго?
-Да. Чаша вода звучи добре. - Каза Крис и се усмихна леко притеснено.
-Водата идва след секунди. - Промълвих Аз и се запътих към кухнята.
-Ето. Заповядай! Сега се връщам.
-Благодаря!
След като му дадох водата, се качих по стълбите и отидох в стаята ми за да се преоблека. Неможах да реша какво да облека. Реших да е нещо неформално, заради това облякох дънки и тениска.

Хана се качи по стълбите, а Аз реших да разгледам къщата `и, но след малко размишления се отказах. Помислих си, че и на мен няма да ми хареса, ако поканя някой в къщата ми, а той запозне да разглежда при първа възможност. След десетина минутки, Хана се беше преоблякла и вече вече слизаше по стълбите. Приближи се до мен и седна на фотьоела.
-Е? Сега ккаво ще правим? - Попитах несръчно Аз.
-Мислех си ... искаш ли да отидем някъде другаде, например до кафенето в Червения квартал. Чух, че има приятна атмосвера. - Каза Хестън, като леко повдигна едната си вежда и ми намигна.
-Добре. Кога тръгваме?
-Минута, само да си взема суичъра.
Така двамата се запътихме към кафене "Те амо", което преведено от испански означава "обичам те".

Още небяхме излезли от външната врата, когато Крис каза:
-Мисля, че не е добра идея да излизаме тази вечер.
-Но ... защо?
-Просто бих искал да се прибера вкъщи и да си събера мислите.
-Добре. Лека нощ! - Казах аз, като си помислих, че сигурно не му е харесало с мен.
-Е ... до утре.
-Дамн ... до утре.
Крис се наведе към мен и ме целуна по бузата. В този момент веднага се изчервих.
-Нали щеше да си ходиш?
-Да, сега тръгвам. -Каза Кристофър като се обърна на другата страна и потегли към дома си.
Аз стоях на верандата, докато той неизчезна в мрака на нощта. След като Крис вече не се виждаше, влязох в къщата и се излегнах на фотьоела. Вече беше минало полунощ. Качих се в стаята си, облякох си нощницата и отидох в банята за да си измия зъбите преди да заспя. Когато приключих, вече бях готова за сън. Легнах в леглото си и заспах като малко дете.

След около тридесетина минути се събудих. Повече неможех да спя и реших да се поразходя из града. Станах, съблякох нащницата си и я хвърлих в коша за мръсните дрехи. От гардероба си извадих една чудесна розова рокля. Небеше много къса, нито много дълга. Беше нормална. Оправих си косата, като я вдигнах на кок и вече бях готова за разходка из света на смъртните. Когато излязох, забелязах, че съм си забравила обувките (:D). Върнах се и обух любимите ми сандали. Те си пасваха с роклята перфектно. Сега вече съм готова да изляза навън. - Помислих си Аз и излязох от къщата ми. Въприки, че назнаех накъде отивам. Бях в настроение да се забавлявам.

След като с Хана се разделихме, се прибрах вкъщи и размишлявах за това, което казах. Реших да се върна в къщата `и и да и се извинял Когато стигнах, видях, че навсякъде в къщата е тъмно. Позвъних на звънеца, но никои неотвори. * Сигурно е излязла навън. Ще я почакам за да и се извиня * - Си помислих Аз и останах на верандата в очакване на Хана.

След близо 2 часа разходки в парка и из града с Хана се отправихме към тях.
По едно време тя не можеше да върви повече и затова я взех на гърба си и тя ме прегърна и ме стисна с ръце силно.
Усещах част от желанията й... Усещах, че е щастлива в момента с мен.
Хана се отпусна на гърба ми и започна да се унася. Аз вървях бавно през красивия квартал до момента в който се озовахме на десетина метра от верандата и.
Там седеше младо момче, и в момента в който ни видя стана, а мен изгледа с ревност.
-Хана познаваш ли го ? - Попитах аз- искам да знам, защото искам да си в безопасност.
Тя вдигна с мъка глава от рамото ми и го видя.
-Спокойно той е просто приятел - увери ме тя и слезе от гърба ми.
-Приятна вечер- казах аз и й наммигнах, след което я прегърнах и я целунах нежно по устните.
В момента в който навлязох в горичката, видях една сова, след което се свързах с нея и ползвайки способностите си аз поех контрол над нея и се запътих към Хана.
След което аз виждах през очите на совата и чувах каквото и тя чува.
И следях всичко от сенките....

С Гари ваче бяхме обиколили града и околностите му, когато аз казах, че съм прекалено изморена и искам да се прибера. Когато наближихме домът ми, забелязах, че на верандата стои Крис. *Какво ли иска този път? *
Гари ме попита дали го познавам.
-Да, той е просто приятел. -Отвърнах Аз, като не му казах, че го познавам едва от един ден, а вече се бях целувала и с него. Гари със сигурност щеше да си помисли най-лошото за мен.
След като с Гари си пожелахме приятни сънища и се целунахме, аз се приближих към Крис и го поканих да влезем в къщата, защото навън беше започнало да става студено.

Совата виждаше всичко, но не всичко зад стени.
Затова накарах един малък гущер да ми помогне и той влезе незабелязано през прозореца на верандата.
Скрит в сенките на 1 ъгъл гущерът слушаше и усещаше настроението на Хана.
Притесняваше се за нещо, но не знаех за какво все още.

Мина близо половин час в който нищо съществено не се случи.
Успокоен, че всичко е наред освободих гущера от контрола ми и се запътих към убежището ми с олекнало сърце
Най-накрая можех да спя спокойно без притеснения...

С Хана влязохме в къщата и се настанихме на дивана.
-Желаеш ли нещо за пиене?
-Да, чаша вода ще ми дойде добре.
-Хана, защо не ми каза, че си имаш гадже, а ме остави да те свалям?
-Виж ... -Каза Хана и замлъкна. Приближи се до стената и забеляза геконче.
-Искаш ли да го видиш Крис?
-О, колко е малко и същевременно толкова сладко. Ще го пуснеш ли на свобода? -Попитах Аз.
-Да, ще го пусна, но утре сутрин. Тази вечер ще остане да пренощува в терариума ми.

Докато с Крис си говорехме, чух шум и видях, че в ъгъла има нещо малко, което шава. Приближих се леко и забелязах, че това е геконче. Поех го и го показах на Крис. Пет минути по-късно:
-О, извинявай, водата идва след малко. Съвсем се заплеснах с гущерчето.
-Няма нищо и без това требва да си ходя. -Каза Крис.
-Изчакай минутка.
-Добре, ще изчакам.
Двамата излязохме на верандата.
-Лека нощ Хана! -Каза Крис и се усмихна.
-Лека нощ и на теб Крис.
Така за втори път тази вечер с Него си пожелахме приятни сънища. Крис изчезна в мрака, а аз се качих в стаята си и заспах като малко дете.

Когато бях вече при хана се издигнах във въздуха с помощта на силите си до прозореца на Хана.
С учуда видях, че е отворен, а Хана не е завита с нищо повече от едно леко одеало...
Бога ми тя даже беше развита и се беше свила на кълбо...
Не можех да издържам повече и влязох вътре.
Загънах я и в момента в който понечих да изляза я чух да простенва "Гари".
Отидох и я целунах по красивите и устни и тихо и нашепнах:
- Спи спокойно любов моя...
След което излязох и затворих прозореца след мен...

По едно време, кокто си спях, чух лек шум и се разсъних. Пред очете си видях Гари. *Какво ли прави тук толкова рано?*
-Гари!
-Спи спокойно любов моя..
След което се излежавах малко в леглото си. После станах, застлах го и отидох в банята. Когато вече бях готова, облякох една от любимите ми роклички и се запътих към някое от кафенетата в града.