Стриптийз бар "Касиопеа"

Вторник, сряда и събота- Женско парти
Понеделник, петък и неделя - Нощ на мъжете

Бях попитала Адрия дали иска да отидем в стриптийз клуб.Отговора й ме развесели.Тръгнахме, но докато пресичахме гората малко обърках посоката, но най-накрая стигнахме.Влзясох и се огледах.
*Да*
Помислих си, поех дълбоко дъх все едно бях изкачила еверест и се радвах на постижението си.Днес беше женско парти.Явно бяхме уцелили вечерта.Седнахме на едно сепаре и аз си поръчах Маргарита.

Влязохме в бара, огледах се днес беше женско парти и това беше от една страна добре, но от друга не чак толкова. Беше добре защото около нас имаше, голи и полу голи мъже, а лошото беше, че всичките бяха стриптизиори, а аз никога не спях с такива. Имах си свои правила и колкото и секси да бяха тези мъже нито един от тях нямаше да си намери място под завивките ми. Поръчах си "Синя магия" и се отпуснах на диванчето. Това, че нямаше да купувам не ми пречеше да гледам.

Облегнах се удобно на сепарето и се огледах.Усмихнах се.Сервитьора донесе моята маргарита и синята магия на Адрия.Отпих от чашката и се загледах в едно момче.Това, че бях женена не ми пречеше да се радвам на другите мъже в един такъв бар.Беше нещо като закъсняло моминско парти.
-Е...Харесва ли ти тук?-Засмях се.

Засмях се с нея - Ще го кажа така - казах сериозно - ти току - що даде на наркозависим пакетче кока - и избухнах в смях. Май това определение най - добре ми пасваше. За мен мъжете бяха точно това, моята дрога, бях зависима. Отпих от коктейла си и се огледах, тук определено имаше доста сладури. - А на теб харесва ли ти? - попитах, едва ли имаше жена било то и омъжена на която да не й хареса тази глетка.

''Ще го кажа така, ти туко що даде на наркозависим пакетче кока ''
Избухнахме в смях.Явно наистина харесваше мъжете.отпих от Маргаритата си.
''А на теб харесва ли ти? ''
-Разбира се-Казах през смях.
-Това, че съм омъжена не значи че...Не умея да се забавлявам.

Усмихнах се широко и отпих от коктейла, огледах се още веднъж. Двама доста симпатични стриптизьора се запътиха към нас. Усмихнах се похотливо, когато единия дойде при мен си помислих " Горкия " - определено беше попаднал на грешния човек, ако не беше стриптизьор можеше и да има удоволствието да прекара ноща в моето легло, но този тук нямаше късмет. Облегнах се назад и намигнах на Моника.

Отпих отново от Маргаритата си.Обичах тази напитка.Е предпочитах кола, но защо като бяхме отишли в стриптийз клуб.Две момчета-стриптизьори дойдоха при нас.Момичето пред мен ми намигна, а аз се засмях.
-Е момчета-Казах и се облегнах на масата.Те ме погледнаха.
-Ще потанцувате ли за това момиче-И посочих Адрия.Те кимнаха, а аз се облегнах на сепарето.

Облегнах се назад и се наслаждавах на гледката. Отпивах от синята магия от време на време, а похотливата усмивка не слезе от лицето ми. Погледнах отново Мон и се замислих, дали щях да имам нейния късмет? Тя изглеждаше щастлива и влюбена, знаеше как да се забавлява, но въпреки това оставаше вярна. Щях ли аз някога да бъда такава? Незнаех и да си призная честно това малко ме разтройваше.

Адрия се радваше на гледката, а аз се радвах на нея.Отпих още една голяма глътка от Маргаритата си и тя...свърши.Поръчах си още нещо, този път реших да бъде узу.
-Извини ме, но ще отида до тоалетната-Казах тихо и станах.Оправих роклята си и се запътих натам.Щом се върнах момчетата се бяха разгорещили много, аз седнах засмяна.
-Ей...да ви оставя ли насаме..

Засмях се и махнах с ръка, момчетата веднага се отделечиха. - Не са мой тип - усмихнах се чаровно - имам си принципи - казах и отпих от коктейла който свърши. - Никога не спя със стриптизьори - свих рамене. Може би Монс щеше да има възможност да ме опознае, може би дори можехме да бъдем приятелки кой знае.

''Не са мой тип. Имам си принципи.Никога не спя със стриптизьори. ''
Усмихнах се.
-Добре казано.-Узуто ми доиде.Отпих.
*Мдааа...точно от това имах нужда*
Казах си с блажена усмивка.
-И от кога..се държиш така с мъжете-Полюбопитствах.Може би не бе добра идея да я питам за това.Замълчах си и погледнах чашата си.

Поръчах си още един коктейл. Усмихнах се и се замислих - Ами май през целия си живот - засмях се, изведнъж изпитах желание да й разкажа, за първи път ми се случваше, но винаги се оставям на инстинктите си затова и този път направих така - Всъщност, през цялото си " детството" се стараех да бъда добра и благоразумна, да бъда примерна и родителите ми да се гордеят с мен, да бъда перфектната дъщеря. Но когато станах тинейджър ми стана ясно, че това е загубена и безсмислена кауза и започнах да живея по свой правила. - Усмихнах се и свих рамене, сервитьора ми донесе още една синя магия и аз я изпих на екс и си поръчах нова.

''Ами май през целия си живот .Всъщност, през цялото си " детството" се стараех да бъда добра и благоразумна, да бъда примерна и родителите ми да се гордеят с мен, да бъда перфектната дъщеря. Но когато станах тинейджър ми стана ясно, че това е загубена и безсмислена кауза и започнах да живея по свой правила. ''
Усмихнах се.Е явно и тя имаше своята трогателна история.
-Разбирам те-Казах и отпих от узуто си.

Ами ти ? Каква е твоята история - попитах Мон, отпих от коктейла и се облегнах назад. - Каза че си омъжена, какъв е той? - попитах любопитно. Преди малко тя беше казала, че е била като мен, беше ми интересно да разбера как се е променила и по - скоро защо.

''Ами ти ? Каква е твоята история. Каза че си омъжена, какъв е той? .''
Засмях се.
-Моята история не е толкова интересна-Казах и отпих от чашката си в които плуваха полу разтопени ледчета.
-Отраснала съм с хора, без да зная каква съм.Живеех си хубаво.Бях възпитано малко момиченце, обикновенно като всички други-Казах с замечтан поглед.
-До десетия ми рожден ден когато един чистокръвен ме намери и обучи.Оказа се, че съм си чистокръвна по рождение-Засмях се.
-А относно мъжа ми..-Въздъхнах- Незнам какво да ти кажа.Хубав е..малко властен.-Захилих се.

Усмихнах се и отпих още една глътка от коктейла си. Огледах се, наслаждавайки се на хубавата глетка. - Съжаляваш ли за нещо? - попитах изведнъж. - Смисъл съжаляваш ли, че не си човек? Или за отношенията с някого? - попитах всъщност не знаех нищо за отношенията й със семейството й. Това май бяха въпроси които задавах повече на себе си отколкото на Мони

''Съжаляваш ли за нещо? Смисъл съжаляваш ли, че не си човек? Или за отношенията с някого?''
-Не разбира се-Засмях се.
-Вярвам, че всичко което се е случило е трябвало да се случи, и съм доволна от това което съм и това което съм постигнала през целия си живот-Казах и осъзнах, че говоря като..от някаква сапунка.Клиширано.Но всъщност наистиня мислех това.
-Защо попита това?

Погледнах я и допих коктейла си на екс, поръчах си още един. - Ами ... харесвам това което съм, това което съм преживяла. Но има едно нещо което ме е измъчвало винаги, но никога не съм могла да променя. Едно нещо за което винаги ще съжалявам и това е отношенията ми с родителите ми. - свих рамене и загледах на някъде с тъжно изражение. Това наистина много ме тормозеше, каквато и кучка да бях за мен единственото важно нещо е било да съм достойна и в добри отношения с родителите си, но това така и никога не се получи.

''Ами ... харесвам това което съм, това което съм преживяла. Но има едно нещо което ме е измъчвало винаги, но никога не съм могла да променя. Едно нещо за което винаги ще съжалявам и това е отношенията ми с родителите ми.''
-Поне имаш някакви отношения-Засмях се сконвузно.
-Аз не познавам моите-Отпих от узуто си което вече свърши.-Изоставили са ме когато съм била още новородено-За миг погледнах тъжно, но отново на лицето ми се появи усмивка.

Съжалявам - казах искрено - Понякога ми се ще и аз да не познавах родителите си. Щеше да бъде по - малко болезнено - свих рамене. - Но такъв е живота, не винаги получаваме това което искаме. - усмихнах се и отпих от поредния коктейл.